Холтер -ЕКГ е запис на сърдечната електрическа активност за 24 часа. Холтерът представлява малко устройство, което се закача като колан на кръста под дрехите. Свързано е с електроди, които се прикрепят с лепенки към гърдите.
Изследването с холтер има висока информативна стойност и спомага за правилното поставяне на диагноза благодарение на продължителния запис на сърдечната електрическа активност.
За кого е подходящо изследването с холтер електрокардиография?
По преценка на лекаря, при различни състояния като ритъмно-проводни нарушения, при оплаквания от задух, болка, тежест в сърдечната област, след прекаран инфаркт на миокарда, необясним с други заболявания припадък, при поставен пейсмейкър и др.
Какви са предимствата пред стандартен ЕКГ запис?
Стандартният ЕКГ запис е с дължина около 3 сек., а Холтер ЕКГ може да бъде с различна продължителност, от 24 ч до 72 часа и позволява по-дълго време да проследяваме електрическата дейност на сърцето.
Какво може да изследва Холтер ЕКГ?
- Сърдечна честота – максимална, минимална и средна.
- Видът на сърдечния ритъм.
- Ритъмни нарушения (аритмии)
- Проводни нарушения
- Оценка на снабдяването на миокарда с кислород, измерен чрез отклоненията в Т вълната и ST сегмента.
- Подготовка за поставяне на Холтер ЕКГ
- Преди поставянето му е важно пациентът да се подготви като подбере по-широки и удобни дрехи. Холтера не бива да се мокри – необходимо е да не се къпете за 24 часа.
- За целите на максимално точното изследване, избягвайте досег до електрически уреди, говорете по възможност със слушалки по телефона тъй като може да бъде повлияно от електрически и магнитни устройства.
- По време на изследването, в рамките на тези 24 часа пациентът си води дневник за дейностите.
- Денят трябва да протече нормално с включена физическа активност и спорт, за да се види реакцията на сърцето в тези условия.
- Устройствата за холтер ЕКГ обикновено имат малък бутон, който пациентът може да натисне при оплакване, например, при „прескачане“ на сърцето или гръдна болка. Това позволява при съпоставянето на дневника на пациента с резултатите да се анализира вероятната причина, предизвикала оплакванията.
